Истанбулската конвенция - трети пол или изгубени в превода?
Повече от седмица утвърждението на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, по-известна като Истанбулската спогодба, разбунва духовете в обществените мрежи и политическия живот.
Общественото мнение е разграничено на полюси. Противниците на Конвенцията настояват, че тя вкарва понятието " трети пол ", което от своя страна открива опция за узаконяване на гей бракове. Но оправдани ли са тези страхове или тематиката е неразбираема и спорна?
Реакциите
Преди седмица от Вътрешна македонска революционна организация излязоха с декларация срещу утвърждението на Истанбулската спогодба. От партията настояват, че под наслов " битка с домашното принуждение " се постановат образователни стратегии за проучване на „ нестереотипни функции на пола “ като хомосексуализъм и травестизъм. Според патриотите, Конвенцията въвежда определение за пол и полова еднаквост като нещо друго от биологичния пол на индивида.
Истанбулската спогодба провокира и остро изявление на някогашния здравен министър Петър Москов.
Той написа в своя Facebook профил, че " пол " е биологично детерминирана характерност на индивида " и " норма, а не название за разнообразни медицински или обществени отклонения ".
Изненадващо последва декларация на Съюз на демократичните сили, които оповестиха, че не могат да премълчат заплахата да бъдат сложени под подозрение обичайните полезности на българското общество, за сметка на сляпо приемане на документ, където се споделя, че пол значи „ обществено построени функции “.
След решението на Министерския съвет да внесе за одобрение Истанбулската спогодба в Народното събрание реакцията на Българска социалистическа партия не закъсня. От левицата желаеха държавното управление да оттегли предложението и то да не се преглежда в Народно събрание.
Изгубени ли сме в превода?
В обществените мрежи се развихри спор дали страховете за " трети пол " са оправдани или става въпрос за недоумение на терминологията в текста на Истанбулската спогодба.
В британския оригинал на Конвенцията думата " sex " се загатва 1 път, а " gender " - 27 пъти. Буквалният превод на двата термина е " пол ", само че разликата в смисъла им е значима.
Докато " sex " значи биологичен пол, т.е. записаният в акта за раждане, " gender " дефинира приетите в обществото функции на половете. Това значи по какъв начин социумът приема ролята на дамата и мъжа в обществото.
Следователно думата " gender " в Истанбулската спогодба би следвало да се преведе на български като " обществени функции, учредени на биологичния пол ".
Дебатът дали Истанбулската спогодба вкарва " трети пол " отклони погледите от истинското значение на документа - борба с насилието над дами и домашното принуждение.
Това провокира реакция на Българския фонд за дамите. Те излязоха с декларация, че Конвенцията е единственият документ, който предлага повсеместен метод за предварителна защита и справяне с насилието над дами и домашното принуждение. Целите ѝ са основаване на цялостна рамка, политики и ограничения за поддръжка на жертвите - на никое място в задачите на Конвенцията не се загатва “трети пол ” (каквото и да схващат под него съперниците на Конвенцията), нито “въвеждане на гей бракове ”.
От организацията припомнят, че близо 35% от дамите по света са били подложени на физическо и/или полово принуждение през 2016 година
Те показват още, че всяка четвърта българка е жертва на тормоз в дома си. " Става дума за съвсем един милион българки, които всекидневно търпят душевен, физически, полов и/или стопански тормоз от страна на техните сътрудници ", пишат още от Българския фонд за дамите.
Общественото мнение е разграничено на полюси. Противниците на Конвенцията настояват, че тя вкарва понятието " трети пол ", което от своя страна открива опция за узаконяване на гей бракове. Но оправдани ли са тези страхове или тематиката е неразбираема и спорна?
Реакциите
Преди седмица от Вътрешна македонска революционна организация излязоха с декларация срещу утвърждението на Истанбулската спогодба. От партията настояват, че под наслов " битка с домашното принуждение " се постановат образователни стратегии за проучване на „ нестереотипни функции на пола “ като хомосексуализъм и травестизъм. Според патриотите, Конвенцията въвежда определение за пол и полова еднаквост като нещо друго от биологичния пол на индивида.
Истанбулската спогодба провокира и остро изявление на някогашния здравен министър Петър Москов.
Той написа в своя Facebook профил, че " пол " е биологично детерминирана характерност на индивида " и " норма, а не название за разнообразни медицински или обществени отклонения ".
Изненадващо последва декларация на Съюз на демократичните сили, които оповестиха, че не могат да премълчат заплахата да бъдат сложени под подозрение обичайните полезности на българското общество, за сметка на сляпо приемане на документ, където се споделя, че пол значи „ обществено построени функции “.
След решението на Министерския съвет да внесе за одобрение Истанбулската спогодба в Народното събрание реакцията на Българска социалистическа партия не закъсня. От левицата желаеха държавното управление да оттегли предложението и то да не се преглежда в Народно събрание.
Изгубени ли сме в превода?
В обществените мрежи се развихри спор дали страховете за " трети пол " са оправдани или става въпрос за недоумение на терминологията в текста на Истанбулската спогодба.
В британския оригинал на Конвенцията думата " sex " се загатва 1 път, а " gender " - 27 пъти. Буквалният превод на двата термина е " пол ", само че разликата в смисъла им е значима.
Докато " sex " значи биологичен пол, т.е. записаният в акта за раждане, " gender " дефинира приетите в обществото функции на половете. Това значи по какъв начин социумът приема ролята на дамата и мъжа в обществото.
Следователно думата " gender " в Истанбулската спогодба би следвало да се преведе на български като " обществени функции, учредени на биологичния пол ".
Дебатът дали Истанбулската спогодба вкарва " трети пол " отклони погледите от истинското значение на документа - борба с насилието над дами и домашното принуждение.
Това провокира реакция на Българския фонд за дамите. Те излязоха с декларация, че Конвенцията е единственият документ, който предлага повсеместен метод за предварителна защита и справяне с насилието над дами и домашното принуждение. Целите ѝ са основаване на цялостна рамка, политики и ограничения за поддръжка на жертвите - на никое място в задачите на Конвенцията не се загатва “трети пол ” (каквото и да схващат под него съперниците на Конвенцията), нито “въвеждане на гей бракове ”.
От организацията припомнят, че близо 35% от дамите по света са били подложени на физическо и/или полово принуждение през 2016 година
Те показват още, че всяка четвърта българка е жертва на тормоз в дома си. " Става дума за съвсем един милион българки, които всекидневно търпят душевен, физически, полов и/или стопански тормоз от страна на техните сътрудници ", пишат още от Българския фонд за дамите.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ